Докато гледах наскоро един стар български филм, си дадох сметка за нещо тъжно – нашето кино вече не е онова, което беше. Къде са историите, които докосваха сърцата, къде са естествените актьори, които играеха така, сякаш не играят? Днес често виждаме неестествени реплики, статични лица и сценарии, които сякаш не знаят