Big Brother ни показа колко ни е страх от различните

Снощи NOVA даде начало на новия сезон на Big Brother – социалният експеримент, който всяка година уж ни учи на толерантност, а всъщност само изкарва на показ колко далеч сме от нея.

Big Brother ни показа колко ни е страх от различните

Петнадесет души влязоха в Къщата – от тираджия, популярен в TikTok, през жена с множество пластични корекции, до ловец на духове и домакин в затвор. Но истинският тест започна, когато Big Brother ги раздели на два отбора. Лидерите в лицето на фармацевтката Мина Стоянова и Цветан Георгиев, който открито казва, че е демисексуален и не се вписва в масовата представа за "нормално".

Какво стана? Само четирима души избраха отбора на Цветан. Всички останали, уж „широко скроени“, уж „модерни европейци“, се строиха зад Мина. Защо? Не защото я познават, не защото имат причина да ѝ вярват повече, а защото с Цветан им е неудобно. Различното ги плаши.

Big Brother – баналното възраждане на телевизионното риалити в праймтайма
Снощи стартира новият сезон на Big Brother по Нова телевизия, и ако нещо може да се каже със сигурност, то е, че предаването отново се връща към добре познатите и остарели риалити клишета. В къщата влязоха 16 участници, които не само не предлагат нищо ново, но и сякаш са подбрани

Това е България в малък мащаб. Приемаме силиконови устни, изкуствени форми, евтини татуировки и пошъл диалект, защото вече са ни познати. Но ако някой дръзне да се нарече демисексуален, ако изглежда извън шаблона – веднага го натикваме в ъгъла.

Мнозинството винаги бърза да отиде при "нормалното", а „различното“ остава с шепа последователи. Така изглеждаме и ние като общество – говорим за европейски ценности, а мисленето ни още е в махалата. Скоро ще плащаме в евро, но ще си останем бедни на толерантност.

Истината е една: проблемът не е шоуто. Проблемът сме ние – публиката, която всеки път наказва различното.