Дарин Ангелов и смелостта да бъдеш сам

Не всеки актьор има куража да остане сам на сцената. Дарин Ангелов го направи. И не просто показа, че може – превърна самотата в свой партньор на сцената.

"Аз, която те обича“ е моноспектакъл, но далеч не е минималистичен. Пространството е наситено с образи, звуци и визуални ефекти, които не разсейват, а отварят врати към вътрешния свят на героя. Част от този свят оживява и чрез присъствието на други актьори – Цветана Манева, Явор Милушев, Юлиан Вергов, Ана Пападопулу и Даниел Кукушев, които се появяват на екрана като гласове от паметта, съвестта или може би вътрешния хор на съзнанието. Техните появи не нарушават самотата на сцената, а я подчертават – правят я още по-осезаема.

Дарин Ангелов е сам на сцената, но около него има цяла вселена от чувства. Той успява да влезе в душата на двама души, да покаже две различни лица на човешкото – силата и крехкостта, мъжкото и женското, любовта и страха. Няма фалш в тази трансформация – тя се случва естествено, като пулс.

Неслучайно премиерата на „Аз, която те обича“ се превърна в истинско театрално събитие – не заради ефекта, а заради преживяването.

Брилянтният текст на Яна Борисова е основата, върху която всичко стъпва. Нейното писане е като музика – едновременно леко и болезнено, с онези фини паузи, в които живее истината. Тя говори за любовта и войната не като за събития, а като за състояния – две противоположни стихии, които винаги горят в един и същи човек.

„Аз, която те обича“ е от онези редки театрални преживявания, които не се изчерпват с аплодисментите. Излизаш от залата и не знаеш дали си гледал спектакъл, или си бил свидетел на нечия изповед. А може би на своята.