Когато егото заглушава музиката

В последните дни в интернет се върти клип от участие на Любо Киров, който предизвика бурни реакции. На видеото се вижда как певецът, от сцената, заявява, че българските радиостанции решили, че вече е „много възрастен“ и „не изглежда добре визуално в ефир“, а вместо това предпочитали „някакви млади хора по потници“. В този момент той демонстративно показва средни пръсти, зад гърба му стоят малки деца, и продължава да твърди, че радиостанциите „никога не са диктували вкуса на народа“ и че „все по-зле ще става“. Малко по-късно насочва изключително груби думи към продуцентката Саня Армутлиева и нейните артисти.

Историята със сцената и его-конфликтите не е нова. Навремето Васил Найденов изразяваше публично пренебрежение към радиостанциите и музикалните редактори. Днес, след години конфликти и разбити професионални отношения, той дори няма право да изпълнява част от собствените си хитове – резултат от остър спор с композитора Стефан Димитров. Това е ясен пример, че когато артист затваря врати към медии и колеги, в един момент се оказва, че няма на кого да пее – нито в ефир, нито на сцена.

Радиостанциите в България имат своя роля далеч преди Любо Киров да се появи на сцената. Десетилетия наред те са били първата платформа за изява на млади таланти, мястото, откъдето музиката достига до милиони хора. Да се отрича това значение е или проява на къса памет, или на целенасочено подценяване на приноса им. Да, днес технологиите са променили начина, по който слушаме музика, но радиото продължава да има своята сила – особено като културен филтър и медиатор между артистите и публиката.

Завръщането като процес, не като декларация

След близо две десетилетия мълчание, триото Антибиотика обяви завръщането си. Това, само по себе си, звучи любопитно. Много хора израснаха с песните им, влюбваха се, танцуваха на купони, записваха си клиповете от телевизия ММ на видеокасети.

Jagged Little PillАнатолий Попов

Ако обаче има нещо по-притеснително от думите на Любо Киров, то е поведението му на сцената. Артист, който се възприема като символ на „стойностна музика“, носи и отговорността да бъде пример – особено пред младите. Показването на неприлични жестове в присъствието на деца и използването на вулгарен език не изграждат образа на сериозен творец. Напротив – подкопават го.

Споменаването на Саня Армутлиева в негативен контекст, с груби думи, е още един проблем. Харесваме или не, тя е име в българската музикална индустрия, с ясна роля в развитието на десетки изпълнители. Публичните обиди не решават професионалните конфликти – те само влошават средата и създават разделение.

Световната сцена не се достига с показване на средни пръсти и нападки срещу колеги. Истинските артисти умеят да загърбят егото си, да запазят добрия тон и да дават път на новите имена, без да се чувстват застрашени. Музиката е по-голяма от личните битки и е крайно време сцената у нас да бъде място за изкуство, а не за демонстрации на обида.