Марая Кери се завръща – стилна, модерна, но далеч от музикалната си същност

След седем години извън светлините на новата музика (и с изключение на вечната коледна класика), Марая Кери се появява отново с нов сингъл – Type Dangerous.Това е първото ѝ ново парче от предстоящия 16-и студиен албум – MC16. Завръщането беше обявено с бляскав тийзър, ретро кола и номер “MC16”, напомнящ за нова ера. Но дали това начало наистина обещава нещо различно?

Атмосфера и ретро звук, но без дълбочина

Песента е кратка – под три минути – и стъпва върху семпъл от класически хип-хоп от 80-те. Има усещане за ретро звучене – ню джак суинг ритми, софт хип-хоп бийт и моменти, в които Марая Кери почти говори в ритъм, вместо да пее. Това би могло да звучи освежаващо, но резултатът е по-скоро стилистично упражнение, отколкото вдъхновена композиция.

Вокалите са приглушени, ефирни – без типичните ѝ вокални пикове или впечатляващи хармонии. Сякаш певицата избягва рискове и залага на минимализъм, който обаче не разкрива нищо ново.

Къде е онази Марая, с която израснахме?

Като човек, който е израснал с албумите Mariah Carey (1990), Emotions (1991), Music Box (1993), Merry Christmas (1994), Daydream (1995), по-късно с Butterfly и The Emancipation of Mimi – трудно мога да открия в Type Dangerous”онази Марая Кери, която създаваше музика с душа. Някога всяка песен носеше усещане за истински емоционален свят – не само с гласовата ѝ виртуозност, а с искреността и богатството в композицията. Спомням си как слушах Music Box в слушалки и буквално усещах мелодиите като нещо интимно.

Сега усещането е друго. Песента звучи стилно, но дистанцирано. Липсва дълбочината, липсва драмата, липсва онова усещане, че чуваш нещо, което ще остане с теб. Type Dangerous може и да се вписва в съвременния саунд, но не носи онзи личен отпечатък, с който Кери някога белязваше цели поколения слушатели. И като дългогодишен фен, това ме натъжава малко повече, отколкото ми се иска да призная.

Липсва запомнящ се припев. Липсва наистина емоционален момент. Песента не се развива – просто съществува. И точно това е най-големият ѝ проблем.

Очевидно е, че Марая Кери се старае да бъде актуална – работи с модерни имена като Андерсън Пак, издава под нов лейбъл и се опитва да улови естетиката на новото поколение слушатели. Но това не е достатъчно, ако липсва ядрото – усещането, че тя казва нещо истинско чрез музиката си. Засега Type Dangerous звучи по-скоро като ехо на чужд стил, отколкото като продължение на нейната собствена музикална линия.

Type Dangerous не е лоша песен. Тя е добре направена, съвременна и стилна. Но е лишена от онзи артистичен отпечатък, който някога превръщаше Марая Кери в музикално явление, а не просто поп икона. Това е опит за завръщане, който не впечатлява.

Албумът MC16 все още предстои – и в него може би ще чуем повече от онази истинска Марая Кери, която не просто следваше музикалните тенденции, а ги създаваше. Засега обаче, завръщането ѝ е по-скоро сянка на миналото, отколкото светлина към бъдещето.