Новогодишните програми: познати лица, познат сценарий
В българския телевизионен ефир Нова година не се случва в една нощ, а се разтяга от Коледа до Ивановден. Празникът не идва като събитие, а като продължителен поток, в който програмите се сменят, но логиката остава една и съща. Още преди да стигнем до 31 декември, зрителят вече е минал през добре познатия маршрут – празнични концерти, юбилейни формати, ретроспекции и лица, които присъстват в ефира не само по празниците, а през цялата година.
В този предварителен празничен коридор неизменно се появяват концертите на Веселин Маринов, носталгичните срещи с „Тоника“ и сродни формации, същият репертоар, същите думи, същото усещане за нещо вече гледано. Така, когато настъпи самата новогодишна нощ, тя не идва като кулминация, а като естествено продължение на процес, който отдавна е започнал и не показва признаци да спре.
Нощта на 31 декември, която би трябвало да бъде концентриран момент на общо преживяване, всъщност се разпада между каналите. Вместо ясно събитие получаваме паралелни програми със сходна структура – концерти, водещи, шеги, познати лица, леко пренаредени в различни студия. Усещането за избор е илюзорно, защото съдържанието се различава повече по декора, отколкото по смисъла си.
Най-яркият пример за това тази година е Васил Найденов – артист с безспорно място в българската музикална история, който обаче се оказва едновременно част от новогодишните програми на bTV, NOVA и БНТ. Един и същи изпълнител, в една и съща вечер, по трите национални телевизии – не като събитие, а като фон, който просто се мести от екран на екран.
Анатолий Попов
Тук проблемът не е в конкретния човек или в неговите заслуги, а в механизма, който превръща няколко познати имена в универсално решение за празничния ефир. Те са сигурни, разпознаваеми и безрискови, затова присъстват навсякъде – през годината в редовните предавания, а по празниците в „специални“ издания, които всъщност не правят нищо различно.
Особено ясно тази логика личи при обществената телевизия. С години гледаме „Новогодишна щръклица“, тази година преименувана на „Евро кабаре“ – намигване към факта, че от 1 януари ще плащаме в евро. Годината обаче е 2025, посрещаме 2026, а скечовете, героите и типажите са същите. Същите хора, които малко преди това или малко след това ще видим при Гала или в друга продукция, този път по конкурентен канал.
Програмите, които навремето правеше проф. Хачо Бояджиев и неговото поколение, са били стойностни не защото днес ги помним с носталгия, а защото за времето си са били актуални, новаторски и мислени като истински телевизионни събития. В тях се е влагала идея – как да изглеждат, кого да поканят и защо, какъв жест правят към публиката. Канили са се световни звезди, работило се е с мащаб и амбиция. Днес студиото е същото, просто с малко повече гирлянди и пет–шест елхи от Jumbo.
Анатолий Попов
Затова празничният ефир все повече прилича на затворена система, в която едни и същи хора обикалят телевизиите в различни комбинации, но с една и съща функция – да запълнят времето, без да го променят. Репликата на режисьорката Стефка Райкова, че „една линейка народ обикаля по телевизиите“, звучи не като шега, а като точна диагноза.
В крайна сметка новогодишната нощ по телевизията все по-малко прилича на начало. Тя не отбелязва преход, а продължение. Празникът минава, календарът се обръща, но телевизионният сценарий остава същият. Цифрата на годината се сменя, а екранът продължава да предлага добре познатото – достатъчно пъти, за да не го наричаме повече събитие.
Анатолий Попов