Селската тарикащина на четири гуми

Попфолкът отдавна е повече от музика – той е лайфстайл, демонстрация, „манталитет“. И ето че отново го виждаме в действие – този път не на сцената, а на пътя. Емрах Стораро и Константин се правят на състезатели в центъра на София. Камерите вървят, скоростта също, а после оправданието е в стил „то не беше гонка, а просто забавление“.

Да шофираш със 80–90 км/ч в градски условия и да го наричаш „уж нищо особено“ не е безобидно. Това е игра с живота на другите. Да твърдиш, че „километражът се замъглява сам при спортните коли“ е вече обида към интелекта на всички нас. Няма такава функция – това е жалък опит за оправдание.

Убийци с книжка – до кога ще гледаме и мълчим?

Софийските булеварди се превърнаха в писти. Камерите заснемат, санкции има – но до следващия случай

Jagged Little PillАнатолий Попов

Истинският проблем обаче не е технически, а културен. Това е същият онзи синдром на „селската тарикащина“ – да покажеш, че можеш да нарушаваш правилата, защото имаш кола, слава, последователи. Да вярваш, че глобата е просто цената на следващото видео, а книжката – временно неудобство.

До кога ще е така? До тогава, докато обществото продължава да търпи и да гледа с интерес. Докато младите виждат, че показността е по-ценна от отговорността. Докато „звездите“ демонстрират, че законът за тях е просто фон на следващия лайв.

В крайна сметка не е важно кой е зад волана – Стораро, Константин или поредният „инфлуенсър“. Важно е, че докато превръщаме пътя в сцена за его, всеки от нас е потенциална жертва на чуждото забавление.