В разказа „Така се прави в Париж“ от книгата “Не може да бъде” на Мила Михова има една фраза, която често срещам в ежедневието си. „Проста, следователно е агресивна“ звучи като шега. Като реплика, хвърлена между другото, но всъщност описва много добре един начин на мислене, който всички сме срещали.

Попфолкът отдавна е повече от музика – той е лайфстайл, демонстрация, „манталитет“. И ето че отново го виждаме в действие – този път не на сцената, а на пътя. Емрах Стораро и Константин се правят на състезатели в центъра на София. Камерите вървят, скоростта също, а после оправданието е в стил „то

Софийските булеварди се превърнаха в писти. Камерите заснемат, санкции има – но до следващия случай

Всяко градче има своето място. Своята пейка, на която някой е казал „Обичам те“ за първи път. Своето кръстовище, където си чакал приятели в неделя вечер. Своята маса в някое кафене, на която са се водили разговори, които променят живота. За Нова Загора това място е “Прасковата” и вече 35

Как приемаме критика, кога тя ни помага и кога се превръща в заплаха за творческия процес

Какво се случва, когато изкажеш мнение в свят, който обича да се преструва на толерантен.

Новината, че Ана Уинтур ще се оттегли от поста главен редактор на американския Vogue, раздвижва дълбоки пластове в модната и медийната сцена.

Понякога градовете се влюбват в теб преди ти да се влюбиш в тях. С Берлин беше точно така – неусетно, без предупреждение.

Една лична история за кухнята, живота и Джулия Чайлд – жената, която ме научи да не се страхувам от грешките... или от соса.

Има артисти, които се появяват шумно – с цяла вълна от заглавия, премиери, интервюта. Има и други – които идват леко, почти незабелязано, но остават. Петър Антонов е от вторите. Не защото няма какво да каже. А защото знае кога и как да го направи.

Един текст за тишината, която говори повече от всяка реплика.