Welcome Back to the Jungle: между рок величие и дребна злоба

Guns N’ Roses разтърсиха София – не съвсем перфектно, но напълно по техния начин. Концертът им на Националния стадион беше всичко, което един истински рок фен може да иска – тричасов хаос, сурова енергия, доза носталгия и много китарен дим.

Да – Axl вече не е онзи безумен вокален звяр от 90-те. Да – не всичко мина гладко. Но това не беше бляскаво шоу за Instagram. Това беше истински рок концерт, с всичките му пукнатини и сила.

Slash, както винаги, беше чудовищен – неговата китара буквално поведе публиката през времето. А моменти като November Rain, Civil War и Don’t Cry бяха напомняне защо тази група още значи нещо. Групата не излезе да „отбие номера“, а да даде всичко, което има. Колкото и крехък да е вече гласът на Axl, присъствието му, с цялата му непредвидимост, остана магнетично.

Постът, който крещи повече от Axl

Докато публиката още излизаше от стадиона, започна да се върти една публикация – от Николаос Цитиридис. В нея: гняв, ирония, сравнение с детски рожден ден, обиди към Axl, подигравки към публиката и странно възхищение към мобилните бираджии.

Вместо критика получихме саркастична диария, която звучеше по-скоро като статус на разочарован тинейджър, отколкото като мнение на човек с претенции за културен вкус.

Да сравняваш Guns N’ Roses с K-pop? Можеш. Ако искаш лайкове. Но когато говориш за култура, прави го с мярка. Или поне с уважение към онези над 40,000 души, които бяха там, знаеха всяка дума и не се нуждаеха от превод или обяснение.

Не ти харесва концертът – окей. Но да го наречеш „дъното“, докато още мирише на барут от сцената? Това вече не е мнение. Това е поза. От онези, дето събират коментари, но губят смисъл.

Да, Guns не са това, което бяха. Никой не го очаква. Но все още могат да създадат момент. И го направиха. София го видя, чу го, изкрещя го.

А това, че някой се изнерви от това, че не му е било забавно – не прави концерта слаб.